Pole Pole* (по Занзибарски)
За изкуството да живееш бавно
Една от първите думи, които научаваш в Занзибар, е hakuna matata. Разбира се, иконичният „Цар Лъв“ отдавна е запечатал в мен веселата песен на Тимон & Пумба — дотолкова, че дори си татуирах израза на врата. Но тук, в Занзибар, за първи път започвам истински да усещам значението ѝ.
Правиш резервация за ресторант, задаваш петнайсет уточняващи въпроса — да не се окаже, че няма маса. Все пак, когато пътувам, аз рядко оставям хубавата храна на случайността. Отговорът отсреща е неизменно един и същ: hakuna matata. В превод — „без тревоги“. После вървиш по пясъка, заобиколен от местни търговци, опитваш се учтиво да ги отпратиш, и чуваш другата мантра: pole pole. Местният братовчед на hakuna matata - “бавно, бавно / стъпка по стъпка”.
Разбира се, когато проблемите на туриста се свеждат до това дали днес да избере октопод или кога е идеалният момент за снимка с белия пясък и Индийския океан, топъл като чай — животът „без тревоги“ не изглежда толкова недостижим. Същото важи и когато не си възпитан в култа към бързината.
А ние сме.
Бързината дълго беше издигана в култ като синоним на продуктивност. Да си бавен граничеше с обида.
И все пак се питам: дори и да не можем да живеем хакуна матата, можем ли да си позволим да минаваме през животa поле поле? Можем ли да вземем островния ритъм — този, който следва прилива и отлива — и да го пренесем и в по-студени географски ширини? Не за няколко дни отпуск, а като начин на съществуване.
Бавният живот вече не е екзотика, а тенденция. Вероятно ще намира място в ежедневието на все повече осъзнати умове. Някои го откриват в природата. Други — в книга, спорт, пътуване à la dolce vita. За трети това е градинарство, плетене или друго медитативно занимание. Бавният живот е достъпен по всяко време. И въпреки това често го натъпкваме между ангажиментите — като откраднато време, което си позволяваме с уговорки.
Не искам да звуча като проповедник на „животът е повече от работата“ и „баланс преди всичко“. Рискът е другаде — когато си на правилния за теб път, отдаден си на това, което правиш, но и отказваш да прегориш. Наръчникът „Бавен живот за предприемачи“ все още не е написан.
Тази година за мен мина именно под този знак — как да намаля тревогата, да забавя темпото и да присъствам повече в моментите. И следващата година вероятно ще бъде така. Защото, ако се замисля, няма как да е иначе. Няма успех и няма постижение, които да сложат край на вътрешната летва — тя винаги се вдига след всяка крачка напред.
Не става дума да ставаме непоследователни. Нито да се отказваме от целите си или желанието да променяме света към по-добро. Става дума за това, че в стремежа си да стигнем по-бързо, често се спъваме в настоящето. Спираме да гледаме в страничните огледала. И или пукаме гума, или блъскаме нещо — или някого. Или просто започват да ни болят очите от взиране в нощното шофиране.
От бързане.
Когато питат Джеймс Клиър — експерта по навици и автор на „Атомни навици“ — кое е най-важното за устойчивата рутина, той казва:
Ако трябва да запомните едно нещо от мен, нека бъде това — направете навиците си по-забавни.
Затова — дали ще е с hakuna matata или pole pole начин на мислене — сложете усмивка на лицето, поканете и кефа на празничната трапеза. Сигурна съм, че ще ви се услади като лозови сърми. А те имат навика да носят наслада дълго след почивните дни.
🛠️ полезно…
We-Rise: women-led deep-tech startups in GreenTech, AgriTech, and ClimateTech - learn more and apply 12.02
new opportunities for women-led European deeptech and digital startups - learn more and apply by 29.01
♀️ 🦄 🚀 още от нета…
For the first time since the 1960s, the pay gap between men and women has widened for two years running.
🎵 в ритъма нa… Bittersweet Dreams
💡 за вдъхновение…
